безизходен
[bɛzizˈxɔdɛn]
безизходен значение:
Какво е безизходен? От който няма изход; затворен, глух (за улица, път).
1. (пряко) От който няма изход; затворен, глух (за улица, път).
2. (преносно) За положение или ситуация – който не предлага възможност за спасение или решение; отчаян, безнадежден.
- Ударение
- безизхо̀ден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-из-хо-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безизходни
Примери за използване на безизходен
(пряко)
- Попаднахме в безизходна улица и трябваше да обърнем колата.
(преносно)
- Чувството за безизходен страх сковаваше действията му.
- Ситуацията изглеждаше безизходна, но те продължиха да търсят решение.
Синоними на безизходен
Антоними на безизходен
Как се пише безизходен
Грешни изписвания: безизходън, без-изходен, безйзходен, безизхуден
Пише се слято, тъй като е сложно прилагателно име, образувано от съчетание на предлог и съществително. Префиксът е без- (не 'бес-', тъй като следва гласна).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + изход
Образувана от предлога (префикс) 'без' и съществителното 'изход' със суфикс -ен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безизходно положение
- безизходна ситуация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
