безприютен
[bɛspriˈjutɛn]
безприютен значение:
Какво е безприютен? Който няма дом или убежище; бездомен.
1. (обща/поетична) Който няма дом или убежище; бездомен.
2. (преносно) Който навява чувство на самота, изоставеност и липса на уют.
- Ударение
- безприю̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-при-ю-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безприютни
Примери за използване на безприютен
(обща/поетична)
- Скиташе се безприютен по улиците на големия град.
- Безприютните кучета търсеха топлина през зимата.
(преносно)
- Гледаше към безприютната пустош.
- В душата му беше студено и безприютно.
Как се пише безприютен
Грешни изписвания: бесприютен, безпрйютен
Пише се с з (без-), въпреки че при изговор пред беззвучната 'п' се чува 'с'.
Етимология
Произход:български/руски
Оригинална дума:без + приют
Словообразувателно калкиране или заемка от руското 'бесприютный'. Съставено от 'без' (липса) и 'приют' (убежище, дом).
Употреба
Чести словосъчетания:
- безприютна душа
- безприютна нощ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
