Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безсловесен

[bɛssloˈvɛsɛn]

безсловесен значение:

Какво е безсловесен? Който не притежава способността да говори; лишен от словесна реч (обикновено за животни).

1. (пряко) Който не притежава способността да говори; лишен от словесна реч (обикновено за животни).
2. (преносно) Който не се изразява с думи; мълчалив, тих, ням (за чувство, поглед или действие).
Ударение
безсловѐсен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-сло-ве-сен
Род
мъжки
Мн. число
безсловесни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безсловесен

(пряко)
  • Човекът се отличава от безсловесните твари по своя разум и език.
  • Гледаше го с погледа на безсловесно животно.
(преносно)
  • Между тях имаше някакво безсловесно разбирателство.
  • Това беше безсловесен протест срещу несправедливостта.

Антоними на безсловесен

Как се пише безсловесен

Грешни изписвания: бесловесен, безловесен, безслувесен
Думата се пише с з и с (безсловесен), тъй като представката е без-, а коренът започва със с- (слово). Съгласните не се изпускат.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бесловесьнъ
Образувано от представка 'без-', корен 'слов-' (дума, слово) и наставка. Калка на гръцкото 'alogos' (неразумен, лишен от дар слово).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безсловесна твар
  • безсловесно подчинение
  • безсловесен възторг

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.