Dumite-BG – онлайн речник за българския език

белилка

[bɛˈlilka]

белилка значение:

Какво е белилка? Специална бяла течност или лента, която се нанася върху написан текст за заличаване на грешки.

1. (канцеларски материали) Специална бяла течност или лента, която се нанася върху написан текст за заличаване на грешки.
2. (козметика) Козметично средство (мазило, пудра) за избелване на кожата на лицето, използвано предимно в миналото.
Ударение
белѝлка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-лил-ка
Род
женски
Мн. число
белилки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на белилка

(канцеларски материали)
  • Използвах белилка, за да поправя сгрешената дата в документа.
  • Тя изчака белилката да изсъхне, преди да пише отгоре.
(козметика)
  • Баба ѝ разказваше как момите са слагали белилка, за да изглеждат по-нежни.
  • От прекомерна употреба на белилка кожата ѝ бе станала суха.

Синоними на белилка

Как се пише белилка

Грешни изписвания: белелка, билилка, белйлка
Думата се пише с е в първата сричка (от бял, бели) и и във втората (наставка -илка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бял
Произлиза от корена на прилагателното 'бял' + наставка '-илка' за образуване на съществителни имена, означаващи оръдие или средство за действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • течна белилка
  • суха белилка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.