Dumite-BG – онлайн речник за българския език

благородност

[bɫagoˈrɔdnost]

благородност значение:

Какво е благородност? Качеството да бъдеш възвишен, великодушен и морално издигнат; съвкупност от висши нравствени качества.

1. (Етика / Морал) Качеството да бъдеш възвишен, великодушен и морално издигнат; съвкупност от висши нравствени качества.
Ударение
благоро'дност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бла-го-род-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благородност

(Етика / Морал)
  • В постъпката му имаше някаква вродена благородност.
  • Благородността на духа не зависи от материалното състояние.

Антоними на благородност

Как се пише благородност

Грешни изписвания: благороднос, блъгородност, благуродност, благорудност, благороднуст
Думата завършва на наставката '-ост' за съществителни от женски род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благъ + родъ
Абстрактно съществително, произлязло от прилагателното 'благороден', което е калка на гръцкото 'eugenes' (добър род).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • душевна благородност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.