Dumite-BG – онлайн речник за българския език

богче

[ˈbɔkt͡ʃɛ]

богче значение:

Какво е богче? Малко, второстепенно божество или идол в политеистичните религии.

1. (митология) Малко, второстепенно божество или идол в политеистичните религии.
2. (преносно) Човек с преувеличено самочувствие или власт в ограничен кръг, използвано с ирония или презрение.
Ударение
бо'гче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бог-че
Род
среден
Мн. число
богчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на богче

(митология)
  • В домашния олтар имаше статуетка на някакво неизвестно богче.
(преносно)
  • Той се държи като някакво местно богче, което решава съдбите на служителите.

Как се пише богче

Грешни изписвания: бокче, бугче
При произнасяне звучната съгласна г се обеззвучава пред беззвучната ч, но правописът запазва корена на думата бог.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*bogъ
Умалителна форма на съществителното 'бог', образувана с наставката '-че'. Коренът е свързан със значението за богатство и дял.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • езическо богче
  • древно богче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.