буйничък
[ˈbujnit͡ʃək]
буйничък значение:
Какво е буйничък? Който е малко, до известна степен буен; буен, но в по-слаба или симпатична степен.
1. (пряко) Който е малко, до известна степен буен; буен, но в по-слаба или симпатична степен.
- Ударение
- бу̀йничък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- буй-ни-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- буйнички
Примери за използване на буйничък
(пряко)
- Конят беше буйничък, но ездачът го овладя бързо.
- Имаше буйничък нрав, но добро сърце.
Как се пише буйничък
Грешни изписвания: бойничък, буйничак, буиничък, буйнйчък
Думата се пише с у (от буен) и завършва на -ък (умалителна наставка за м.р.).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буен
Умалителна форма на прилагателното 'буен', образувана с наставката '-ичък', придаваща оттенок на смекчаване или гальовност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
