виканица
[ˈvi.kɐ.ni.t͡sɐ]
виканица значение:
Какво е виканица? Силен, безразборен шум от много човешки гласове; врява, глъчка.
1. (пряко) Силен, безразборен шум от много човешки гласове; врява, глъчка.
2. (преносно) Свада, скандал, придружен с викане.
- Ударение
- вѝканица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-ка-ни-ца
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- виканици
Примери за използване на виканица
(пряко)
- От детската площадка се чуваше страшна виканица.
- Вдигна се такава виканица, че никой не можеше да чуе какво казва ораторът.
(преносно)
- В къщата на съседите често стават виканици.
Антоними на виканица
Как се пише виканица
Грешни изписвания: викъница, вйканица, виканйца
Думата се пише с 'а' в корена (от викам) и наставка -ница.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:викам
Производна дума от глагола 'викам' с наставка '-ница', обозначаваща резултат от действие или място/състояние, свързано с действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голяма виканица
- страшна виканица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
