викване
[v'ikvɐnɛ]
викване значение:
Какво е викване? Еднократен, рязък акт на издаване на силен глас или повикване на някого.
1. (пряко) Еднократен, рязък акт на издаване на силен глас или повикване на някого.
- Ударение
- ви'кване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- виквания
Примери за използване на викване
(пряко)
- Още при първото викване кучето се върна при стопанина си.
- Силното викване стресна спящото дете.
Как се пише викване
Грешни изписвания: виквани, викъване, вйкване, виквъне
Думата завършва на -не, което е характерно окончание за отглаголните съществителни имена в среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:викъ
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'викна' (свършен вид) + наставка '-не'. Коренът е с общославянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно викване
- внезапно викване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
