възбрана
[vɐzˈbrana]
възбрана значение:
Какво е възбрана? Официална забрана, наложена от държавен орган (съд, съдия-изпълнител) върху разпореждането с недвижим имот или вещ, за да се обезпечи вземане.
1. (право) Официална забрана, наложена от държавен орган (съд, съдия-изпълнител) върху разпореждането с недвижим имот или вещ, за да се обезпечи вземане.
2. (книжовен език) Строга забрана или пречка за извършване на нещо (остаряло или поетично значение).
- Ударение
- възбра́на
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-бра-на
- Род
- женски
- Мн. число
- възбрани
Примери за използване на възбрана
(право)
- Върху апартамента беше наложена възбрана заради необслужен ипотечен кредит.
- Нотариусът провери дали имотът има тежести или възбрани.
(книжовен език)
- Няма възбрана за свободния дух да търси истината.
Синоними на възбрана
Антоними на възбрана
Как се пише възбрана
Грешни изписвания: въз-брана, въсбрана, вазбрана, възбръна
Представката е въз-. Пред звучна съгласна 'б' звучността на 'з' се запазва.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:браня
Образувана от представка 'въз-' и глагола 'браня' (защитавам, пазя), със значение на налагане на забрана или ограничение върху разпореждането с нещо.
Употреба
Чести словосъчетания:
- налагам възбрана
- вдигам възбрана
- вписване на възбрана
- съдебна възбрана
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
