възклицаване
[vɐskliˈt͡savanɛ]
възклицаване значение:
Какво е възклицаване? Действието на изричане на силни звуци или думи, изразяващи силна емоция (радост, удивление, болка).
1. (общо) Действието на изричане на силни звуци или думи, изразяващи силна емоция (радост, удивление, болка).
- Ударение
- възклица'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-кли-ца-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възклицавания
Примери за използване на възклицаване
(общо)
- Чу се радостно възклицаване от публиката.
- Неговото възклицаване прекъсна тишината в залата.
Синоними на възклицаване
Как се пише възклицаване
Грешни изписвания: въсклицаване, вазклицаване, възклйцаване, възклицъване, възклицавъне
Представката е 'въз-', въпреки че при изговор пред беззвучна съгласна 'к' се чува 'с' (обеззвучаване).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз + клик/клиц
Отглаголно съществително от 'възклицавам'. Коренът е сроден с 'кликам', 'вик', 'клич'. Представката 'въз-' означава насоченост навън или нагоре.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
