възкликване
[vɐskˈlikvɐnɛ]
възкликване значение:
Какво е възкликване? Действието по издаване на силен глас, вик или възклицание, обикновено породено от силна емоция (радост, изненада, възторг).
1. (общо) Действието по издаване на силен глас, вик или възклицание, обикновено породено от силна емоция (радост, изненада, възторг).
- Ударение
- възклѝкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-клик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възкликвания
Примери за използване на възкликване
(общо)
- В залата се чу радостно възкликване при появата на актьора.
- Всяко нейно възкликване издаваше нетърпение.
Синоними на възкликване
Как се пише възкликване
Грешни изписвания: въскликване, вазкликване, възклйкване, възкликвъне
Представката е въз- (пред беззвучна съгласна к се обеззвучава при изговор, но се пише з).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възкликвам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола от несвършен вид 'възкликвам' чрез наставката -не.
Употреба
Чести словосъчетания:
- радостно възкликване
- внезапно възкликване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
