възглас
[ˈvɤzglɐs]
възглас значение:
Какво е възглас? Силно извикан звук, дума или кратка фраза, изразяваща внезапна емоция (радост, уплаха, възхищение и др.).
1. (общо) Силно извикан звук, дума или кратка фраза, изразяваща внезапна емоция (радост, уплаха, възхищение и др.).
2. (църковно) Кратко гласно изричане на молитвени думи от свещеника по време на служба.
- Ударение
- въ̀зглас
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-глас
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възгласи
Примери за използване на възглас
(общо)
- Чу се силен възглас на изненада.
- Площадът се огласи от възгласи на одобрение.
(църковно)
- Свещеникът завърши молитвата с тържествен възглас.
Синоними на възглас
Как се пише възглас
Грешни изписвания: въз-глас, възгъз, вазглас, възглъс
Пише се с представка въз-. При изговор 'з' се обеззвучава пред 'г', но правописът се запазва.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глас
Образувано от представка 'въз-' (нагоре, навън) и корен 'глас'. Калка или пряк наследник на старобългарски форми.
Употреба
Чести словосъчетания:
- радостен възглас
- възглас на възмущение
- надавам възглас
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
