възклицание
[vɐskliˈt͡saniɛ]
възклицание значение:
Какво е възклицание? Силен, емоционален вик или израз на чувство (радост, изненада, гняв).
1. (Пряко) Силен, емоционален вик или израз на чувство (радост, изненада, гняв).
2. (Граматика) Част на речта, която изразява емоции или волеви подбуди, без да ги назовава (междуметие).
- Ударение
- възклица̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-кли-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- възклицания
Примери за използване на възклицание
(Пряко)
- От тълпата се чуха възклицания на одобрение.
- Тя не можа да сдържи възклицанието си при вида на подаръка.
(Граматика)
- Думата 'ох' е възклицание.
Синоними на възклицание
Антоними на възклицание
Как се пише възклицание
Грешни изписвания: въсклицание, възклицане, вазклицание, възклйцание, възклицъние, възклицанйе
Пише се с з (представка въз-) и с ц.
Етимология
Произход:Руски/Църковнославянски
Оригинална дума:восклицание
Заемка от руски или църковнославянски, базирана на глагола 'възклицавам' (въз + клицати - викам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- радостно възклицание
- знак за възклицание (удивителен знак)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
