възклицание
възклицание значение:
+мн. възклица̀ния, ср. Дума или звукове, спонтанно произнесени на висок глас в израз на емоция, като израз на радост,驚異, изненада, гняв, скръб и т. н.
Възклицанието може да бъде изразено чрез различни гласови интонации, жестове или мимика.
Примери за използване на възклицание
- Тя извика възклицание на радост, когато чу тази новина.
- Възклицанието на тълпата беше толкова силно, че стигна до небето.
- Възкликът на детето беше толкова висок, че разбуди цялото семейство.