възложител
[vɐz.lo.ˈʒi.tɛl]
възложител значение:
Какво е възложител? Физическо или юридическо лице, което възлага извършването на определена работа, услуга или поръчка на друго лице (изпълнител) срещу възнаграждение.
1. (право/администрация) Физическо или юридическо лице, което възлага извършването на определена работа, услуга или поръчка на друго лице (изпълнител) срещу възнаграждение.
- Ударение
- възложѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-ло-жи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възложители
Примери за използване на възложител
(право/администрация)
- Възложителят има право да контролира изпълнението на договора.
- Като възложител на обществената поръчка, общината обяви търг.
Синоними на възложител
Антоними на възложител
Как се пише възложител
Грешни изписвания: възложетел, вазложител, възлужител, възложйтел
Пише се с и в суфикса (-ител), тъй като произлиза от глагол от II спрежение (възложи).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възлагам
От глагола 'възлагам' (давам задача, поръчвам) + наставка '-тел' за лице, извършващо действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- публичен възложител
- възложител на обществена поръчка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
