възправяне
[vɐspravjɐnɛ]
възправяне значение:
Какво е възправяне? Действието по изправяне на тялото или обект във вертикално положение.
1. (пряко) Действието по изправяне на тялото или обект във вертикално положение.
2. (преносно) Възстановяване след криза, поражение или трудност; подем.
3. (преносно) Противопоставяне или опълчване срещу някого или нещо (често с предлог 'срещу').
- Ударение
- възпра̀вяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пра-вя-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възправяния
Примери за използване на възправяне
(пряко)
- Възправянето на болния в леглото беше трудно.
(преносно)
- Икономическото възправяне на страната отне десетилетие.
(преносно)
- Възправянето срещу несправедливостта изисква смелост.
Антоними на възправяне
- лягане, падане, упадък, срив, подчинение
Как се пише възправяне
Грешни изписвания: възпрвяне, възправее, вазправяне, възпръвяне
Думата се пише с з пред беззвучната съгласна п, поради морфологичния строеж (представка въз-). Променливото я се запазва, тъй като е в ударена сричка пред мека сричка (не следва правилото за преминаване в 'е', защото е мека гласна, но в отглаголните съществителни на -не се запазва основната гласна на глагола).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въсъправити
Отглаголно съществително, произлизащо от глагола 'възправям' (представка 'въз-' + 'прав'). Коренът се свързва с идеята за изправеност, директност и възход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- трудно възправяне
- бързо възправяне
- възправяне срещу тиранията
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
