възцаряване
[vɐst͡sɐˈrʲavɐnɛ]
възцаряване значение:
Какво е възцаряване? Процесът на качване на престола; ставане на цар или монарх.
1. (история) Процесът на качване на престола; ставане на цар или монарх.
2. (преносно) Установяване, настъпване на някакво състояние или положение (напр. тишина, мир, ред).
- Ударение
- възцаря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-ца-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възцарявания
Примери за използване на възцаряване
(история)
- Възцаряването на Симеон Велики бележи златен век за българската култура.
(преносно)
- След бурята последва пълно възцаряване на тишината.
- Надяваме се на скорошно възцаряване на справедливостта.
Синоними на възцаряване
Антоними на възцаряване
Как се пише възцаряване
Грешни изписвания: възцараване, вазцаряване, възцъряване, възцарявъне
Пише се с я след мека съгласна р под ударение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възцарявам
Отглаголно съществително име от 'възцарявам' (въз- + цар).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възцаряване на мир
- тържествено възцаряване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
