глашатайски
[glɐʃɐˈtajski]
глашатайски значение:
Какво е глашатайски? Който принадлежи на или е характерен за глашатай (лице, което в миналото е обявявало публично новини и заповеди).
1. (история) Който принадлежи на или е характерен за глашатай (лице, което в миналото е обявявало публично новини и заповеди).
2. (преносно) Който е прекалено гръмък, показен или публичен; който разгласява всичко.
- Ударение
- глашата̀йски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- гла-ша-тай-ски
- Род
- мъжки
Примери за използване на глашатайски
(история)
- Глашатайският барабан събра хората на площада.
- Той имаше силен, почти глашатайски глас.
(преносно)
- Не обичам този глашатайски тон в журналистиката.
- Държеше се с глашатайски маниер, търсейки внимание.
Синоними на глашатайски
Как се пише глашатайски
Грешни изписвания: глашатайски, глъшатайски, глашътайски, глашатъйски, глашатаиски, глашатайскй
Пише се с 'й' пред наставката -ски (от глашатай).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глас + тяти
Произлиза от съществителното 'глашатай'. Етимологията е свързана с корена 'глас' (глася, викам). Суфиксът '-ски' образува притежателно или относително прилагателно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глашатайски глас
- глашатайски тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
