глъч
[ɡɫət͡ʃ]
глъч значение:
Какво е глъч? Силен, смесен шум от говоренето на много хора едновременно; врява, глъчка.
1. (пряко) Силен, смесен шум от говоренето на много хора едновременно; врява, глъчка.
- Ударение
- глъ̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- глъч
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (само ед.ч.)
Примери за използване на глъч
(пряко)
- От пазара се носеше невъобразима глъч.
- В класната стая настъпи глъч веднага щом учителят излезе.
Как се пише глъч
Грешни изписвания: глъчка (дублетна форма, но различна лема), глуч, глач
Думата се пише с ъ в корена. Тъй като е съществително от женски род, завършващо на съгласна, не получава членна форма -ът/-а, а се членува с -та (глъчта).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глъча / глъкъ
Произлиза от старобългарския корен, свързан със звукоподражание и понятието за шум, говор, врява. Сродна с думите „глас“ и „клик“. В съвременния език е запазена като съществително от женски род, означаващо силен шум от човешки гласове.
Употреба
Чести словосъчетания:
- невъобразима глъч
- весела глъч
- пазарска глъч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
