Dumite-BG – онлайн речник за българския език

грабител

[graˈbitɛl]

грабител значение:

Какво е грабител? Лице, което извършва грабеж; човек, който насилствено отнема чуждо имущество.

1. (общо) Лице, което извършва грабеж; човек, който насилствено отнема чуждо имущество.
2. (преносно) Човек или институция, която експлоатира безмилостно природни ресурси или хора с цел печалба.
Ударение
грабѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гра-би-тел
Род
мъжки
Мн. число
грабители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на грабител

(общо)
  • Въоръжен грабител нахлу в банката посред бял ден.
  • Войските се държаха като грабители в завзетия град.
(преносно)
  • Корпорациите често са обвинявани, че са грабители на природните богатства на страните от третия свят.

Антоними на грабител

Как се пише грабител

Грешни изписвания: гръбител, грабйтел

Коренът е граб- (от грабя). Завършва на наставката -тел за лица.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:грабити
Произлиза от глагола 'грабя' (вземам насила) + суфикс за деец '-тел'. Коренът е общославянски *grabiti.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • въоръжен грабител
  • нощен грабител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.