деменция
[dɛˈmɛnt͡sijɐ]
деменция значение:
Какво е деменция? Синдром, характеризиращ се с придобито, прогресиращо влошаване на когнитивните функции (памет, мислене, ориентация, разбиране, език), което е достатъчно сериозно, за да засегне ежедневните дейности на индивида.
1. (медицина) Синдром, характеризиращ се с придобито, прогресиращо влошаване на когнитивните функции (памет, мислене, ориентация, разбиране, език), което е достатъчно сериозно, за да засегне ежедневните дейности на индивида.
2. (преносно) Състояние на пълна загуба на разум, неадекватност или абсурдност в действията или изказванията (често иронично).
- Ударение
- демѐнция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-мен-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- деменции
Примери за използване на деменция
(медицина)
- Сенилната деменция засяга все по-голям процент от възрастното население.
- Ранната диагностика на деменция може да забави развитието на симптомите.
(преносно)
- Политическата деменция на управляващите доведе страната до криза.
Синоними на деменция
Антоними на деменция
Как се пише деменция
Грешни изписвания: дименция, деменцийя
Думата се пише с е в първата сричка (от лат. dementia). Завършва на -ия.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:dementia
От латинската дума 'dementia', означаваща 'без умисъл' или 'лудост', съставена от представката 'de-' (без) и 'mens' (ум, разум). Терминът навлиза в българския език чрез западноверопейски медицински терминологии.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старческа деменция
- съдова деменция
- страдам от деменция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
