деспотичен
[dɛspoˈtit͡ʃɛn]
деспотичен значение:
Какво е деспотичен? Който е присъщ на деспот или деспотизъм; тираничен, основан на неограничена, самовластна и често жестока власт.
1. (политика/история) Който е присъщ на деспот или деспотизъм; тираничен, основан на неограничена, самовластна и често жестока власт.
2. (преносно) Който не търпи възражения, налага волята си грубо и безогледно в личните отношения.
- Ударение
- деспотѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дес-по-ти-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- деспотични
Примери за използване на деспотичен
(политика/история)
- Народът въстана срещу деспотичния режим на монарха.
- В държавата бяха наложени деспотични закони.
(преносно)
- Баща му имаше деспотичен характер и всички вкъщи му се подчиняваха безропотно.
- Тя се държеше по деспотичен начин с подчинените си.
Синоними на деспотичен
Антоними на деспотичен
Как се пише деспотичен
Грешни изписвания: диспотичен, деспутичен, деспотйчен
Думата се пише с е в първата сричка (от деспот).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:despotēs
От гръцкото 'despotēs' (господар, властелин) през френски 'despotique' или руски 'деспотический'. Свързано е с понятието за неограничена власт.
Употреба
Чести словосъчетания:
- деспотичен режим
- деспотичен характер
- деспотично управление
- деспотичен баща
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
