див
[dif]
див значение:
Какво е див? Който живее и расте свободно в природата, не е питомен или култивиран от човека.
1. (биология) Който живее и расте свободно в природата, не е питомен или култивиран от човека.
2. (пряко) Който е пуст, необитаем, девствен (за място).
3. (преносно) Който е първобитен, нецивилизован, варварски.
4. (преносно) Който е буен, необуздан, страстен.
- Ударение
- дѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- див
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диви
Примери за използване на див
(биология)
- В гората срещнахме див заек.
- Набрахме си букет от диви цветя.
(пряко)
- Те обичаха да къмпингуват на диви плажове.
- Пътят минаваше през дива местност.
(преносно)
- Обичаите на тези диви племена са слабо проучени.
(преносно)
- Изпита дива радост при новината.
- Той има див нрав.
Синоними на див
Антоними на див
Как се пише див
Грешни изписвания: диф
Думата завършва на звучна съгласна в, която се обеззвучава накрая. Проверката се прави чрез формите за женски/среден род или множествено число: дива, диви.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*divъ
От праславянското *divъ, което първоначално е означавало 'свързан с боговете', 'чуден', а по-късно развива значение на 'страшен', 'необработен', 'суров' (в природата).
Употреба
Чести словосъчетания:
- див звяр
- див петел
- див чесън
Фразеологизми:
- Търся теле под вола
- Гоня дивото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
