доброжелателен
[dɔ.brɔ.ʒɛˈla.tɛ.lɛn]
доброжелателен значение:
Какво е доброжелателен? Който желае добро на другите; който изразява разположение, симпатия и добри намерения.
1. (общо) Който желае добро на другите; който изразява разположение, симпатия и добри намерения.
- Ударение
- доброжела́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- доб-ро-же-ла-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- доброжелателни
Примери за използване на доброжелателен
(общо)
- Той ни посрещна с доброжелателен поглед.
- Критиката беше строга, но доброжелателна.
Синоними на доброжелателен
Антоними на доброжелателен
Как се пише доброжелателен
Грешни изписвания: добро желателен, дуброжелателен, добружелателен, доброжелътелен
Сложно прилагателно име, чиито съставки са в подчинителна връзка (желаещ добро). Пише се слято.
Етимология
Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:доброжелательный
Заемка от руски език или калка на гръцкото eunoia (ευ – добро, νους – ум/мисъл) или латинското benevolens. Съставена от 'добро' и 'желателен' (който желае).
Употреба
Чести словосъчетания:
- доброжелателен тон
- доброжелателна усмивка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
