достолепност
[dostolɛpnost]
достолепност значение:
Какво е достолепност? Внушителен и уважаван външен вид или поведение; качеството на човек, който буди почит с осанката и маниерите си.
1. (книжовно) Внушителен и уважаван външен вид или поведение; качеството на човек, който буди почит с осанката и маниерите си.
- Ударение
- достолѐпност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дос-то-леп-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (abstract)
Примери за използване на достолепност
(книжовно)
- Старецът пристъпваше с бавна достолепност.
- В цялата ѝ фигура имаше някаква старинна достолепност.
Синоними на достолепност
Антоними на достолепност
Как се пише достолепност
Грешни изписвания: достолепие (сродна дума, не грешка, но различна лема), дустолепност, достулепност, достолепнуст
Сложна дума, пише се слято. Съединителна гласна о.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:достолѣпиѥ
Сложна дума от 'досто-' (достоен) и старобългарското 'лѣпота' (красота, подобаващ вид). Означава 'подобаваща красота/величие'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старческа достолепност
- патриархална достолепност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
