душегубец
[doʃɛˈɡubɛt͡s]
душегубец значение:
Какво е душегубец? Човек, който отнема чужд живот; убиец.
1. (пряко) Човек, който отнема чужд живот; убиец.
2. (преносно) Крайно жесток човек, който причинява страдание.
- Ударение
- душегу́бец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ду-ше-гу-бец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- душегубци
Примери за използване на душегубец
(пряко)
- Народът проклинаше жестокия душегубец, който погуби толкова невинни хора.
(преносно)
- Този чорбаджия беше известен душегубец, измъчваше ратаите си с работа.
Антоними на душегубец
Как се пише душегубец
Грешни изписвания: душигубец, дошегубец, душегобец
Съединителната гласна е 'е' (след 'ш'), а не 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:душа + губити
Композит от 'душа' и 'губя' (унищожавам). Вероятно калка от гръцки или самобитно славянско словообразуване.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
