единствен
[ɛˈdinstvɛn]
единствен значение:
Какво е единствен? Само един; нямащ друг подобен или равен на себе си.
1. (пряко) Само един; нямащ друг подобен или равен на себе си.
2. (граматика) Граматическо число, което означава един предмет или лице (singularis).
- Ударение
- едѝнствен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- е-дин-ствен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- единствени
Примери за използване на единствен
(пряко)
- Това е единственият изход от ситуацията.
- Тя беше единствена дъщеря в семейството.
(граматика)
- Съществителното е в единствено число.
- Глаголът трябва да се съгласува по единствено число.
Синоними на единствен
Антоними на единствен
Как се пише единствен
Грешни изписвания: единствени, идинствен, едйнствен
Пише се с н. В женски, среден род и множествено число се пише с едно н (единствена, единствено, единствени), тъй като думата е образувана с наставката -ен, а не завършва на 'н' в корена преди наставката -ен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:един + -ствен
Образувано от числителното 'един' и наставката за прилагателни '-ствен' (по подобие на 'свойствен', 'женствен').
Употреба
Чести словосъчетания:
- единствен по рода си
- единствено число
- единствен наследник
Фразеологизми:
- един-единствен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
