Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ехидничене

[ɛˈxidnit͡ʃɛnɛ]

ехидничене значение:

Какво е ехидничене? Проява на злорадство, подгравка или злобна ирония; държание на човек, който ехидничи.

1. (Пряко) Проява на злорадство, подгравка или злобна ирония; държание на човек, който ехидничи.
Ударение
ехи'дничене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-хид-ни-че-не
Род
среден
Мн. число
ехидничения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ехидничене

(Пряко)
  • Неговото постоянно ехидничене започна да дразни всички в офиса.
  • Отговори на въпроса без излишно ехидничене.

Антоними на ехидничене

Как се пише ехидничене

Грешни изписвания: ехидничeне, ехйдничене, ехиднйчене
Думата е отглаголно съществително на -не, образувано от глагола ехиднича.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:echidna
Отглаголно съществително от 'ехиднича'. Коренът идва от старогръцкото 'echidna' (отровна змия, пепелянка), което преносно започва да означава злоба и коварство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скрито ехидничене
  • злобно ехидничене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.