ечене
[ɛˈt͡ʃɛnɛ]
ечене значение:
Какво е ечене? Процес на издаване на силен, разнасящ се звук; кънтене, разнасяне на ехо.
1. (пряко) Процес на издаване на силен, разнасящ се звук; кънтене, разнасяне на ехо.
- Ударение
- ече'не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на ечене
(пряко)
- Еченето на камбаните се чуваше чак в съседното село.
- Страшното ечене на тръбите възвести началото на битката.
Антоними на ечене
Как се пише ечене
Грешни изписвания: ечъне
Образува се от глагола еча с наставка -ене, характерна за отглаголни съществителни.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѩчати
Отглаголно съществително от 'еча' (издавам силен звук, кънтя). Сродно със старобългарското 'ѩчати'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мощно ечене
- ечене на гласове
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
