звучене
[zvuˈt͡ʃɛnɛ]
звучене значение:
Какво е звучене? Начинът, по който нещо се чува; специфичният тембър или акустично качество.
1. (акустика / музика) Начинът, по който нещо се чува; специфичният тембър или акустично качество.
2. (литература / изкуство) Общото внушение, емоционален оттенък или стил на художествено произведение.
- Ударение
- звучѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зву-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- звучения
Примери за използване на звучене
(акустика / музика)
- Китарата имаше меко и плътно звучене.
- Залата има отлична акустика и чисто звучене.
(литература / изкуство)
- Романът има съвременно звучене въпреки историческата си тема.
- Тази постановка е с трагично звучене.
Как се пише звучене
Грешни изписвания: звучение, звочене
Правилната форма е с окончание '-ене', характерно за отглаголните съществителни от глаголи на '-а/-я'. Формата 'звучение' е русизъм или архаизъм.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звуча
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'звуча' с наставката '-ене'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- модерно звучене
- автентично звучене
- полифонично звучене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
