завист
[ˈzavist]
завист значение:
Какво е завист? Чувство на досада, неприязън или злоба, породено от благополучието, успехите или предимствата на другите.
1. (психология) Чувство на досада, неприязън или злоба, породено от благополучието, успехите или предимствата на другите.
- Ударение
- за̀вист
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-вист
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на завист
(психология)
- Тя не можа да скрие своята завист, когато разбра за повишението на колегата си.
- Завистта разяжда душата на човека.
Синоними на завист
Антоними на завист
Как се пише завист
Грешни изписвания: завезт, завис, зъвист, завйст
Думата завършва на -ст. Проверката се прави чрез форми, в които следва гласна, например завистта (членувано с удвояване на 'т').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зависть
Произлиза от глагола *zaviděti (завиждам), който е съставен от представка за- и корен -вид- (гледам). Първоначалното значение е било „да гледаш някого с лошо око“ или „да поглеждаш към чуждото“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- черна завист
- благородна завист
- от завист
Фразеологизми:
- пукам се от завист
- зеленея от завист
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
