Енциклопедия на българския език

завистлив

[zɐvistˈlif]

завистлив значение:

Какво е завистлив? Човек, който изпитва завист; който се дразни от чуждото благополучие или успех.

1. (характер) Човек, който изпитва завист; който се дразни от чуждото благополучие или успех.
Ударение
завистли'в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-вист-лив
Род
мъжки
Мн. число
завистливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завистлив

(характер)
  • Пази се от завистливи хора, те никога не се радват искрено.
  • Той хвърли завистлив поглед към новата кола на съседа.

Синоними на завистлив

Как се пише завистлив

В корена се запазва групата ст (от завист). Наставката е -лив.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:завист
Образувано от съществителното завист + наставка за прилагателно -лив (показваща склонност).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • завистлив поглед
  • завистлив човек