замечтаване
[zɐmɛtʃˈtavɐnɛ]
замечтаване значение:
Какво е замечтаване? Процес на потъване в блянове, мечти или дълбок размисъл; откъсване от реалността.
1. (психология) Процес на потъване в блянове, мечти или дълбок размисъл; откъсване от реалността.
- Ударение
- замечта̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-меч-та-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- замечтавания
Примери за използване на замечтаване
(психология)
- Честото замечтаване в час пречеше на концентрацията му.
- Тя погледна през прозореца с романтично замечтаване.
Антоними на замечтаване
Как се пише замечтаване
Грешни изписвания: замичтаване, зъмечтаване, замечтъване, замечтавъне
Пише се с е в корена (от мечта).
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:мечта
От глагола 'замечтая се' (започвам да мечтая), с корен 'мечта'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко замечтаване
- сладко замечтаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
