запътване
[zaˈpɤtvanɛ]
запътване значение:
Какво е запътване? Действието по тръгване или насочване към определено място или цел.
1. (пряко) Действието по тръгване или насочване към определено място или цел.
2. (разговорно) Упътване, даване на насоки на някого.
- Ударение
- запъ̀тване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-път-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- запътвания
Примери за използване на запътване
(пряко)
- Запътването към върха започна рано сутринта.
- Това беше само началото на тяхното запътване към неизвестното.
(разговорно)
- Благодаря за запътването, иначе щяхме да се изгубим.
Как се пише запътване
Грешни изписвания: запатване, зъпътване, запътвъне
Коренната гласна е 'ъ' (път), която се запазва във всички производни форми.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:pǫtь
Произлиза от 'път' (старобългарски *pǫtь*). Глаголът 'запътвам' означава насочване към някъде или тръгване на път.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бързо запътване
- погрешно запътване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
