Dumite-BG – онлайн речник за българския език

заскърцване

[zɐˈskr̥t͡svɐnɛ]

заскърцване значение:

Какво е заскърцване? Издаване на рязък, неприятен звук от триене на твърди повърхности; начало на действие на скърцане.

1. (общо) Издаване на рязък, неприятен звук от триене на твърди повърхности; начало на действие на скърцане.
2. (физиология) Специфичен звук, произведен от триене на зъби (бруксизъм).
Ударение
заскъ̀рцване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-скърц-ва-не
Род
среден
Мн. число
заскърцвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заскърцване

(общо)
  • Чу се зловещо заскърцване на старата врата.
  • При рязкото спирате се чу заскърцване на гуми по асфалта.
(физиология)
  • Напрежението предизвика нервно заскърцване със зъби.

Синоними на заскърцване

Как се пише заскърцване

Грешни изписвания: заскъцване, заскарцване, зъскърцване, заскърцвъне
Пише се с щ, когато е звукосъчетание 'шт' (не е приложимо тук), но тук е ц. Основната грешка може да е в гласната ъ.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:скърцам
Отглаголно съществително от 'заскърцвам'. Коренът 'скърц' е звукоподражателен (ономатопея), имитиращ резкия звук от триене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заскърцване на врата
  • заскърцване със зъби
  • метално заскърцване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.