зашепване
[zɐˈʃɛpvɐnɛ]
зашепване значение:
Какво е зашепване? Действието по глагола зашепвам; започване на тих говор, шепот.
1. (пряко) Действието по глагола зашепвам; започване на тих говор, шепот.
- Ударение
- зашéпване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-шеп-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- зашепвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на зашепване
(пряко)
- В залата се чу тихо зашепване, когато гостът влезе.
- Зашепването между учениците беше прекъснато от учителя.
Синоними на зашепване
Антоними на зашепване
Как се пише зашепване
Грешни изписвания: зашебване, за шепване, зъшепване, зашепвъне
Думата е отглаголно съществително име и се пише слято. Буквата 'п' се запазва пред звучния съгласен 'в' поради морфологичния произход (корен 'шеп').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шьпъ
Произлиза от глагола 'зашепвам' (инхоативна форма на 'шепна'). Коренът е със звукоподражателен произход, сроден с други славянски езици (напр. руски 'шептать').
Употреба
Чести словосъчетания:
- тихо зашепване
- внезапно зашепване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
