звънна
[ˈzvɤnːɐ]
звънна значение:
Какво е звънна? Издам кратък, ясен металически звук (веднъж или за кратко).
1. (пряко) Издам кратък, ясен металически звук (веднъж или за кратко).
2. (разговорно) Обадя се по телефона (позвъня).
- Ударение
- звъ̀нна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- звън-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- звъня
Примери за използване на звънна
(пряко)
- Чашата звънна, когато се удари в масата.
- В тишината звънна монета.
(разговорно)
- Ще ти звънна по-късно, сега съм зает.
- Никой не звънна на вратата.
Синоними на звънна
Как се пише звънна
Грешни изписвания: звъна, звънях, свънна
Пише се с двойно н (нн), тъй като коренът завършва на 'н' (звън), а наставката за свършен вид започва с 'н' (-на).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѧнъ
Произлиза от ономатопоетичния (звукоподражателен) корен 'звън', имитиращ метален звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звънна по телефона
- звънна на вратата
- ушите ми звъннаха
Фразеологизми:
- звънна ми в главата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
