звън
[zvɤn]
звън значение:
Какво е звън? Ясен, резониращ звук, произвеждан обикновено при удряне на метален или стъклен предмет (камбана, чаша, монета).
1. (Пряко) Ясен, резониращ звук, произвеждан обикновено при удряне на метален или стъклен предмет (камбана, чаша, монета).
- Ударение
- звъ̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звън
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звънове
Примери за използване на звън
(Пряко)
- Чу се тържественият звън на църковните камбани.
- В стаята отекна звън на счупено стъкло.
Как се пише звън
Грешни изписвания: звънн, зван
Думата завършва на 'н' и няма двойно 'н' в основната си форма. Двойно 'н' се появява само при членуване с пълен член (звънът) или непълен член (звъна) – правило за променливо Я тук не важи.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звoнъ
Общославянска дума с звукоподражателен произход (ономатопея), имитираща звука при удар на метал.
Употреба
Чести словосъчетания:
- камбанен звън
- звън на чаши
- меден звън
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
