Dumite-BG – онлайн речник за българския език

злодеен

[zɫodɛɛn]

злодеен значение:

Какво е злодеен? Който е присъщ на злодей; изпълнен със злоба и престъпни намерения.

1. (книжовно) Който е присъщ на злодей; изпълнен със злоба и престъпни намерения.
Ударение
злодѐен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
зло-де-ен
Род
мъжки
Мн. число
злодейни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злодеен

(книжовно)
  • Той имаше злодеен вид, който плашеше децата.
  • Злодеен план за завладяване на кралството.

Синоними на злодеен

Антоними на злодеен

Как се пише злодеен

Грешни изписвания: злодеин, злодеян, злудеен
Прилагателни имена, образувани от съществителни на -ей (злодей), завършват на -еен (злодеен).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:злодѣи
Произлиза от съществителното 'злодей' (вършещ зло) + наставка за прилагателно '-ен'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.