Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изверг

[ˈizvɛrk]

изверг значение:

Какво е изверг? Човек, който проявява крайна жестокост, безсърдечие и садизъм; морално пропаднала личност, предизвикваща погнуса.

1. (пряко/преносно) Човек, който проявява крайна жестокост, безсърдечие и садизъм; морално пропаднала личност, предизвикваща погнуса.
Ударение
ѝзверг
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-верг
Род
мъжки
Мн. число
изверги
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изверг

(пряко/преносно)
  • Само пълен изверг може да причини такова страдание на беззащитно животно.
  • Военните престъпници бяха съдени като изверги на човечеството.

Синоними на изверг

Антоними на изверг

Как се пише изверг

Грешни изписвания: изверк, извърт, йзверг

При изговор последната съгласна се обеззвучава (чува се 'к'), но се пише г. Проверка: множествено число – изверги.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:извръгнѫти / извръгъ
Произлиза от старобългарския глагол 'извръгнѫти' (изхвърлям). Първоначалното значение е 'изхвърлен плод', 'помятане' (недоносче), а впоследствие придобива значение на отхвърлен от обществото човек.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жесток изверг
  • човешки изверг

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.