извънсъдебен
[izvɐnsɐˈdɛbɛn]
извънсъдебен значение:
Какво е извънсъдебен? Който се извършва или постига без намесата на съда; който урежда отношения или спорове по доброволен начин между страните, преди или вместо започване на съдебно дело.
1. (право) Който се извършва или постига без намесата на съда; който урежда отношения или спорове по доброволен начин между страните, преди или вместо започване на съдебно дело.
2. (общо) Който стои извън компетенциите или рамките на съдебната власт (по-рядка употреба).
- Ударение
- извънсъдéбен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-вън-съ-де-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- извънсъдебни
Примери за използване на извънсъдебен
(право)
- Двете страни постигнаха извънсъдебно споразумение броени дни преди насроченото дело.
- Адвокатът препоръча извънсъдебна спогодба, за да се спестят разноски.
(общо)
- Това беше извънсъдебна разправа, която граничеше със самоуправство.
Синоними на извънсъдебен
Антоними на извънсъдебен
Как се пише извънсъдебен
Грешни изписвания: извън съдебен, извън-съдебен, йзвънсъдебен, извансъдебен, извънсадебен
Думата е сложно прилагателно име, образувано от предлог и съществително/прилагателно (извън съда/съдебен), и се пише слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:извън + съд
Образувано чрез срастване на предлога 'извън' и прилагателното 'съдебен' (от 'съд'). Думата възниква като термин в правната сфера за обозначаване на действия, случващи се извън рамките на официалния съдебен процес.
Употреба
Чести словосъчетания:
- извънсъдебно споразумение
- извънсъдебна спогодба
- извънсъдебно изпълнително основание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
