изповедник
изповедник значение:
Духовник, който приема изповед.
Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли.
Примери за използване на изповедник
- Бях техен изповедник, преди да се оженят.
- Той беше изповедник на цялото село.
- Тя му беше изповедник в тежки моменти.
Как се пише изповедник
Грешни изписвания: езповеднек, езповедник, езпуведник, есповеднек, есповедник, еспуведнек, еспуведник, изповеднек, изпуведнек, изпуведник, исповеднек, исповедник, испуведнек, испуведник, йзповедник, изповеднйк