доверител
[dovɛˈritɛl]
доверител значение:
Какво е доверител? Лице, което упълномощава друго лице (пълномощник) да извършва определени правни действия от негово име и за негова сметка.
1. (право) Лице, което упълномощава друго лице (пълномощник) да извършва определени правни действия от негово име и за негова сметка.
2. (общо) Човек, който проявява доверие към някого, поверява свои тайни или дела.
- Ударение
- доверѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-ве-ри-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- доверители
Примери за използване на доверител
(право)
- Доверителят подписа нотариалното пълномощно пред служителя.
- Адвокатът действаше стриктно според инструкциите на своя доверител.
(общо)
- Той беше мой доверител и споделяше всичките си планове с мен.
Синоними на доверител
Антоними на доверител
Как се пише доверител
Грешни изписвания: доверителът, дуверител, доверйтел
Думата се пише с 'е' в последната сричка (непадащо 'е'). При членуване се използва пълен член '-ят' (доверителят), ако е подлог, и кратък член '-я' (доверителя), ако е допълнение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:доверя
Произлиза от глагола 'доверя' (поверявам нещо на някого) и наставката за деятел '-тел'. В основата стои коренът 'вяра'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отношения между доверител и пълномощник
- волята на доверителя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
