упълномощител
[opɐlnomoˈʃtitɛl]
упълномощител значение:
Какво е упълномощител? Лице, което чрез пълномощно предоставя представителна власт на друго лице (пълномощник) да извършва правни действия от негово име и за негова сметка.
1. (право) Лице, което чрез пълномощно предоставя представителна власт на друго лице (пълномощник) да извършва правни действия от негово име и за негова сметка.
- Ударение
- упълномощѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-пъл-но-мо-щи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- упълномощители
Примери за използване на упълномощител
(право)
- Упълномощителят има право да оттегли пълномощното по всяко време.
- Подписът на упълномощителя трябва да бъде нотариално заверен.
Синоними на упълномощител
Антоними на упълномощител
Как се пише упълномощител
Грешни изписвания: упълномощтител, опалномощител, опълномощител, упалномощител, упълнумощител, упълномущител, упълномощйтел
Думата започва с У (представка за образуване на глаголи). Съдържа групата щ (щт не се пише). Коренът съдържа -пълн- (от пълен), а не -палн-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълномощие
Произлиза от глагола 'упълномощавам' + суфикс '-тел' за деятел. Коренът е свързан с 'пълна мощ' (пълна власт/права).
Употреба
Чести словосъчетания:
- подпис на упълномощителя
- смърт на упълномощителя
- воля на упълномощителя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
