изповядване
[izpoˈvʲadvɐnɛ]
изповядване значение:
Какво е изповядване? Признаване на греховете пред свещеник (в християнството) или пред божество с цел опрощение.
1. (религия) Признаване на греховете пред свещеник (в християнството) или пред божество с цел опрощение.
2. (общо) Окрито признаване или споделяне на лични мисли, чувства и убеждения.
3. (абстрактно) Следване и придържане към определена религия, учение или идеология.
- Ударение
- изповя̀дване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-вяд-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изповядвания
- Преходност
- преходен
Примери за използване на изповядване
(религия)
- Редовното изповядване е част от духовния живот на християнина.
(общо)
- Това писмо беше своеобразно изповядване на любовта му.
(абстрактно)
- Конституцията гарантира свободното изповядване на религия.
Синоними на изповядване
Как се пише изповядване
Грешни изписвания: изповеждане, исповядване, йзповядване, изпувядване, изповядвъне
Пише се с 'я' (променливо я) под ударение пред твърда сричка. Представката е 'из-', въпреки че пред беззвучния 'п' се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исповѣдати
Произлиза от старобългарския глагол 'исповѣдати', калка от гръцкото 'exomologoumai'. Състои се от представките 'из-' и 'по-', и корен 'вяд' (знание, вест), свързан с 'веда'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свободно изповядване
- тайнство изповядване
- публично изповядване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
