изтънченост
[isˈtɤnt͡ʃɛnost]
изтънченост значение:
Какво е изтънченост? Качество на човек или предмет, който се отличава с финес, елегантност, добър вкус и липса на грубост.
1. (пряко) Качество на човек или предмет, който се отличава с финес, елегантност, добър вкус и липса на грубост.
- Ударение
- изтъ'нченост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-тън-че-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- изтънчености
Примери за използване на изтънченост
(пряко)
- Тя притежаваше вродена изтънченост в обноските.
- Интериорът впечатляваше със своята изтънченост и внимание към детайла.
Синоними на изтънченост
Антоними на изтънченост
Как се пише изтънченост
Грешни изписвания: истънченост, изтънченност, йзтънченост, изтанченост, изтънченуст
Думата се пише с з (представката е из-) и с едно н (наставката е -ен + -ост, а не -енн).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тънък
Произлиза от прилагателното 'изтънчен', което е минало страдателно причастие на глагола 'изтъня', с добавена наставка за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- аристократична изтънченост
- прекалена изтънченост
- липса на изтънченост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
