изфуча
[isfuˈt͡ʃa]
изфуча значение:
Какво е изфуча? Издавам силен свистящ звук при излизане (за пара, въздух).
1. (пряко) Издавам силен свистящ звук при излизане (за пара, въздух).
2. (разговорно) Минавам или излизам много бързо и шумно.
3. (преносно) Казвам нещо гневно и рязко.
- Ударение
- изфуча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-фу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изфучавам
Примери за използване на изфуча
(пряко)
- Парата изфуча от спуканата тръба.
(разговорно)
- Колата изфуча покрай нас с висока скорост.
- Тя изфуча от стаята, тръшвайки вратата.
(преносно)
- „Оставете ме на мира!“ – изфуча той.
Как се пише изфуча
Грешни изписвания: исфуча, йзфуча, извуча, изфоча
Представката 'из-' се пише със 'з', въпреки че пред беззвучното 'ф' се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фуча
Звукоподражателен произход от корена 'фуч-' и представка 'из-'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
