Dumite-BG – онлайн речник за българския език

индивидуалност

[in.di.vi.duˈaɫ.nost]

индивидуалност значение:

Какво е индивидуалност? Съвкупност от специфични качества и черти на характера, които отличават даден човек от останалите.

1. (пряко) Съвкупност от специфични качества и черти на характера, които отличават даден човек от останалите.
2. (преносно) Отделна личност с ярко изразени, оригинални качества.
Ударение
индивидуа̀лност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-ди-ви-ду-ал-ност
Род
женски
Мн. число
индивидуалности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на индивидуалност

(пряко)
  • Тя се отличаваше с ярка индивидуалност и нетрадиционно мислене.
  • Училището трябва да насърчава развитието на творческата индивидуалност на учениците.
(преносно)
  • В екипа ни има силни индивидуалности, които понякога трудно работят заедно.

Антоними на индивидуалност

Как се пише индивидуалност

Грешни изписвания: индивудалност, индивидоалност, йндивидуалност, индйвидуалност, индивйдуалност, индивидуълност, индивидуалнуст
Думата се изписва с две и в корена и у след в. Суфиксът е -алност.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:individualitas
Произлиза от латинската дума 'individualitas', образувана от 'individuum' (неделим). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици (френски или руски посредник) като термин, обозначаващ съвкупността от характерни черти на отделната личност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ярка индивидуалност
  • творческа индивидуалност
  • зачитане на индивидуалността
  • проява на индивидуалност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.