безличие
[bɛzˈlit͡ʃiɛ]
безличие значение:
Какво е безличие? Липса на ярко изразени индивидуални качества, оригиналност или характер; посредственост.
1. (общо) Липса на ярко изразени индивидуални качества, оригиналност или характер; посредственост.
2. (социология) Липса на известност или обществено признание; анонимност.
- Ударение
- безлѝчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-ли-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- безличия
Примери за използване на безличие
(общо)
- Филмът страдаше от сценарийно безличие и слаба актьорска игра.
- Тя се страхуваше да не потъне в безличието на тълпата.
(социология)
- Годините на политическо безличие приключиха с избора му за депутат.
Синоними на безличие
Антоними на безличие
Как се пише безличие
Грешни изписвания: безличе, безличийе, безлйчие, безличйе
Думата завършва на -ие, характерно за отвлечени съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лице
Съставено от отрицателната представка 'без-', корена 'лич' (от лице) и наставката '-ие'. Означава буквално липса на лице (в преносен смисъл на характер).
Употреба
Чести словосъчетания:
- творческо безличие
- сиво безличие
- потъвам в безличие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
