Dumite-BG – онлайн речник за българския език

истинен

[ˈistinɛn]

истинен значение:

Какво е истинен? Който отговаря на истината; верен, правдив. Често се използва в логиката и философията.

1. (книжовно) Който отговаря на истината; верен, правдив. Често се използва в логиката и философията.
2. (религия) Който е автентичен, действителен в своята същност (често за Бог или вяра).
Ударение
ѝстинен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ис-ти-нен
Род
мъжки
Мн. число
истинни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на истинен

(книжовно)
  • Това твърдение е истинно само при определени условия.
  • Търсим истинния път към познанието.
(религия)
  • Вярвам в Единия истинен Бог.

Антоними на истинен

Как се пише истинен

Грешни изписвания: истинън, истински, йстинен, истйнен
В мъжки род единствено число завършва на -ен. При образуване на формите за женски, среден род и мн.ч. се появява двойно н (истина + наставка -н): истинна, истинно, истинни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:истина
От съществителното 'истина'. В съвременния език често се заменя от 'истински', като 'истинен' запазва по-книжовно, философско или религиозно звучене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • истинно съждение
  • истинен Бог

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.